Лава Въшни препратки | Източници | НавигацияЛаваВидео на Нешънъл джеографик
ВулканологияМинералогия
скалавулкантемпературасилициев диоксидхавайскитеокеанарелефаМон ПелеМартиникамагмаминералниябазалтоваандезитнариолитнасилицийжелязомагнезийвискозна
Лава
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Поток от лава
Лавата е разтопена скала, която извира от вулкан по време на изригване. В началото, когато лавата изригва от вулканичния кладенец, тя е течност с висока температура, най-често в интервала 700 °C до 1200 °C. В зависимост от съдържанието на силициев диоксид лавите биват: ултрабазични (SiO2 под 40%), базични (40-52%), среднокисели (52-65%), кисели (65-75%) и ултракисели (над 75%). Количеството на силициевия диоксид определя вискозитета на лавата. Колкото по-базична е лавата, толкова е по-подвижна и обратно — колкото по кисела е, толкова по-жилава и трудно подвижна.
Разлив на лава на Хавай
Пример за базична (подвижна) лава е лавата на хавайските вулкани. Тя може да измине десетки километри и да се изсипе направо в океана. В зависимост от релефа скоростта ѝ може да достигне 60 км/ч. Пример за кисела (жилава) лава е тази на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника.
Докато е под земната повърхност, разтопената скала се нарича магма.
Подобна е и друга класификация на лавата, която я разделя на три основни типа, в зависимост от минералния ѝ състав — базалтова, андезитна и риолитна. Базалтовата лава е бедна на силиций и богата на желязо, риолитната — богата на силиций и бедна на желязо и магнезий, а андезитната заема средно положение между тези два крайни типа. При еднаква температура колкото повече силиций съдържа една лава, толкова тя е по-вискозна (лепкава). Заради големия и вискозитет газовете трудно се отделят от нея и тече по-бавно по вулканичните склонове. Но това пък я прави по-силно експлозивна. Ето защо вулканите с риолитна (кисела) лава са много по-буйни и опасни от онези, от чиито кратери спокойно текат реки от разтопен базалт.[1]
Въшни препратки |
- Видео на Нешънъл джеографик
Източници |
↑ Харун Тазиев – "Срещи с дявола"/изд. "Наука и изкуство", София/1969 г./стр.14
Категории:
- Вулканология
- Минералогия
(RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.080","walltime":"0.097","ppvisitednodes":"value":56,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":665,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":0,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":5,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":444,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 24.384 1 Шаблон:Commonscat","100.00% 24.384 1 -total"],"cachereport":"origin":"mw1240","timestamp":"20190614231008","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041bu0430u0432u0430","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B2%D0%B0","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q40157","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q40157","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2005-10-14T11:26:29Z","dateModified":"2019-04-13T07:46:23Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f1/Aa_large.jpg"(RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":133,"wgHostname":"mw1328"););
